Интервю с Момчил
Artifact

Интервю с Момчил "MorGalad" Киряков

Нека ви запознаем с един от играчите в първия български Hearthstone отбор

MorGalad е участвал на Hearthstone Global Games и е добре познат на българската Hearthstone сцена. Днес ще си поговорим с него за новата игра на Valve - Artifact, за Hearthstone и разликите между двете.

Привет, Момчил! Би ли се представил на нашите читатели?

Здравейте! Казвам се Момчил Киряков. Роден съм и в момента живея в гр. Провадия. На 34 години съм и по-голямата част от живота си съм посветил на две неща – наука и игри, като в момента се опитвам да ги съчетавам в това, което правя. Имам докторска степен по психология, като темата на дисертацията ми е „Личностни и професионални измерения на участието във виртуални социални мрежи“. Преподавам на студенти в СУ и анализирам данни, предимно свързани с гейминг.

Всички знаем за любовта ти към игрите с карти. Можеш ли да ни разкажеш повече за кога започна и какви са успехите ти?

Бих казал, че игрите с карти за мен са част от по-голямата група на игрите от походов тип. Любовта ми към този тип игри започна още от много ранно детство, когато започнах да играя шахмат. Играл съм в няколко аматьорски турнира, но никога не съм се състезавал сериозно, тъй като нямах необходимото време, което трябва да бъде посветено, за да бъдеш истински добър в тази игра.

Преди близо 18 години съвсем инцидентно аз и един мой съученик си купихме две начални тестета с карти за Magic: The Gathering. Доста бързо осъзнах на какво съм попаднал и колко възможности и дълбочина за ума предлага микрокосмоса на тази игра. Играх активно Magic близо 15 години, като за това време се състезавах предимно на национално ниво, стигайки до топ 8 на един от републиканските шампионати. В същото време бях сериозно посветен и на обучението си, затова и нямах амбиции на международно ниво. Считам, че тези години оформиха начина ми на мислене като геймър и MtG беше школа, от която излязох повече от готов да покоря която и да е друга игра от жанра.

Започнах да играя Hearthstone още с пускането на отворената бета. Първите два месеца ги посветих на арени, за да натрупам нужната колекция, за да играя каквото пожелая. След това се посветих изцяло на Constructed. Ставал съм легенда абсолютно всеки месец след тези два, като често завършвах в топ 100 на европейския легендарен ladder. Най-добрият ми финиш е 16-ти в Европа. Започнах да стриймвам играта и се класирах за първия плейоф за BlizzCon. Тогава и добих голяма популярност в България, защото на стрийм победих действащият световен шампион Ostkaka с 3-2. Миналата година бях капитан на националния отбор, с който достигнахме до топ 24 и бяхме на една игра от това да стигнем директните елиминации в топ 16. Тази година също бях гласуван в отбора, но по лични причини ми беше невъзможно да играя активно в този времеви период и затова отстъпих мястото си на някой, който можеше да посвети повече време и усилия за каузата.

Защо реши да оставиш Hearthstone и какво беше нещото, което най-много те дистанцира?

Тук искам дебело да подчертая, че Hearthstone е игра, на която съм посветил близо 4 години от живота си и това, което ще кажа, няма за цел да хейтя играта на общо основание, а са по-скоро нещата, които не мога да приема в нея. Бих посочил основно две причини за решението ми да се откажа от състезателния Hearthstone:

Нежелание да грайндя. Моделът на Hearthstone е такъв, че за да си топ tier играч, трябва да отделяш страшно много време, за да играеш в ladder системата на играта. Говорим за поне 3-4 часа на ден. Топ играчите играят и по повече, за да си дадат максимално добри шансове за ladder финиши, които пък им носят точки, нужни за класирането на първата стъпка от цикъла за световното – плейофите. Както вече споменах, проблеми в семейството, които изискваха вниманието ми, ме принудиха да се отделя от активния грайнд и тогава осъзнах колко време всъщност съм трошил на ежедневни начала, за да поддържам ниво и шансове за класиране в цикъла за световното. Не ми харесва това, че играта изисква отделянето на толкова много време за ladder, като този ladder по-често не ти дава нужната подготовка с дековете, които ще играеш на турнири. Искам аз да избирам колко да играя и това време да е посветено на усъвършенстването ми като играч, а не на безсмислено копане на легендарни ранкове.

Явното неглижиране от страна на Blizzard на състезателната сцена. Hearthstone е прекрасна игра, с която да прекараш времето си добре и Blizzard залагат на тази нейна силна страна, като я правят все по-привлекателна и достъпна за casual играчи. В същото време обаче това означава, че Hearthstone губи позиции като еспорт. Това е мнение, което споделят една голяма част от про играчите в момента. Играчът няма достатъчно контрол върху това, което се случва, мачовете са супер поляризирани и за да покажеш, че наистина те бива, трябва да изиграеш огромно количество игри. Това е супер яко за casual играчите, които могат да влязат и да победят някой от най-добрите като Kolento или Hunterace, просто защото са се curve-нали по-добре от него или защото са уцелили добър мач. По същата причина обаче хората, които са посветили огромни усилия, време и умения, често се чувстват ограбени, защото губят от противници, които са далеч под нивото им.

Какво е мнението ти за Artifact, след като разцъка вече? Какво ще посъветваш хората, които тепърва мислят да си я купят и да я пробват?

Artifact е всичко, което Hearthstone не е. Ще изброя най-важните особености на играта и какво е мнението ми за тях.

Pay to Play. В играта почти няма безплатно съдържание. По това много напомня на Magic: The Gathering. Ако искате да съберете колекция, трябва да си платите и трудно може да заобиколите това. Базовата игра струва $20 и включва десет пака, два стартови дека и пет билета, които се използват за участие в състезателните формати. Всички искаме да играем и да не плащаме, но за мен този модел е привлекателен с това, че не те кара да грайндиш карти. Колекция в Artifact се събира с по-малко пакове отколкото колекция в Hearthstone (говоря за един сет), тъй като има по-малко rare-тита на картите и отваряш повече карти от един пак. Освен това излишните карти в Hearthstone ги дъстваш за 25% от цената им. В Artifact ги продаваш на Steam Market-а и след като Valve като си вземат 15% от транзакцията, за теб остават 85% от стойността на картата. Тези пари ги получаваш като Steam кредит и можеш да ги ползваш не само за Artifact, а за каквото прецениш. Този модел за мен от една страна е честен и ти дава свобода да си ползваш както прецениш парите, които влагаш в Steam, а от друга е много щадящ по отношение на времето ти. Ето защо непопулярното ми мнение е, че Free to play му отстъпва.

Сложност. Artifact е вероятно най-трудната игра с карти, която е излизала някога. Зад това мнение се обединяват представители на други игри от жанра като Magic: The Gathering. Gwent и Hearthstone. Без значение дали печелиш или губиш, в по-голямата част от случаите можеш да търсиш причините в себе си. В играта естествено има RnG, но също така са налице и начините то да бъде контролирано или компенсирано. Има умопомрачително количество линии на действие и детайли, върху които трябва да се мисли и непрекъснато да се вземат решения. Всички, без изключение, се чувстват ужасно глупави, когато започват да я играят, и това усещане продължава доста дълго време. За мен лично този аспект на Artifact е нещото, което най-много ме привлича. След всяка игра знам, че съм станал малко по-добър и съм увеличил шансовете си да спечеля следващата. Победите са истински мои, а загубите са повод за размисъл какво съм можел да направя, за да не се стигне до този резултат.

Фокус върху състезателната сцена. Valve ясно заявиха намерението си, че Artifact е игра, която е създадена, за да бъде esport. В Artifact няма ладър, за да ви кара да влизате всеки ден и да грайндите, играта не може да се консумира бързо и за разпускане, както от тези, които я играят, така и от тези, които я гледат. Това, което играта може обаче, е на турнирно ниво да покаже много ясно и категорично кой заслужава да победи. Valve обявиха $1 000 000 награда за шампиона на първия им голям турнир, който ще се проведе началото на 2019. Всичко това е само позитивно за мен по отношение на Artifact. Casual play никога не ме е интересувал и винаги съм бил готов да се потопя колкото надълбоко е нужно, за да се чувствам комфортно като играч и зрител на гейминг съдържание, което консумирам.

Съветът ми към тези, които тепърва мислят да си купят и да пробват играта, е да не я купуват. Artifact не е игра, която „пробваш“, защото на повърхностността няма начин да я осъзнаеш и да изпиташ удоволствие от нея. Ако просто изгледате или изиграете няколко игри, най-вероятно нищо няма да разберете или ще ви пребият и ще се откажете. Добре да си дадете ясна сметка дали искате да се сблъскате с реалността, която Artifact ще ви предложи, а именно дали и колко ви бива. Ако успеете да преодолеете естествения за всеки от нас нагон да масажираме егото си и приемете, че трябва да дадете на играта време и усилия, за да я разберете, тогава ви очаква истинско пиршество за ума.

Ричард Гарфийлд е главния дизайнер на играта (за хората, които не знаят, той е един от създателите на Мagic: The Gatehering). С какво ще допринесе той за развитието ѝ според теб?

Мисля, че с Artifact геният на Гарфийлд е надскочил летвата, която сам той постави в жанра с MtG. Човекът е доктор по математика и задълбоченото му разбиране за математическите и логически правила, на които трябва да се подчинява една такава игра, е видно и в двете му творения. Считам, че основната роля на Ричард Гарфийлд вече е изиграна, и той самият каза, че работата му е свързана с правенето на играта, а оттук нататък щафетата ще поемат други хора от Artifact екипа.

Какви цели си си поставил за Artifact?

Основната ми цел е да се състезавам, да ставам все по-добър и да играя и постигам добри резултати на важните турнири. Все още съм доста далеч от това, но вярвам, че имам уменията и волята да вдигна голям трофей.

Вторична цел за мен е да възродя стрийма си и да демонстрирам на зрителите какво богатство е тази игра за еспорт сцената. Казвам, че това е вторична цел, тъй като най-вероятно ще ми се налага да играя доста off-stream, за да се усъвършенствам.

Коя механика най-много ти харесва в Artifact спрямо конкурентните заглавия?

Без съмнение това е ресурсната система. Според мен тя съчетава най-доброто от MtG и Hearthstone. Това, че количеството получена мана не зависи от картите, които теглиш (какъвто е случаят със земите в MtG), но от друга страна не можеш да играеш каквото си поискаш (както е в Hearthstone, тъй като маната ти няма цвят), е много добър дизайн по мое мнение. Гарфийлд е взел гениално решение според мен, като е обвързал цветовете на маната с героите, които стоят по бойното поле. Това придава допълнителна дълбочина на играта, тъй като от една страна трябва да преценяваш къде какъв цвят ти трябва, а от друга опонентът може да взаимодейства с твоите герои и да те възпрепятства да играеш карти с определен цвят.

Любима карта в Artifact?

Stars Align

Любима Hero карта в Artifact?

Drow Ranger

Кое е най-важното качество, което трябва да притежава един играч, когато иска да бъде добър на игра с карти?

Логическа и математическа интелигентност.

Любима храна?

Тук предполагам, че трябва да кажа нещо fancy? Все пак отговорът е дюнер.

Любим филм?

Braveheart.

Къде могат да те последват нашите читатели?

С излизането на Artifact ще се постарая да стриймвам поне 3-4 пъти на седмица. Когато стриймвам през работните дни, го правя вечер от 21:00, а през уикендите - през деня от 15:00 часа. Може да ме последвате в Twitch, Facebook и Twitter. Обикновено обявявам във Facebook и Twitter кога ще стриймвам.

Няма коментари

Напиши коментар