Как да прекараме 1800 часа в The Witcher 3
PC

Как да прекараме 1800 часа в The Witcher 3

Или "Историята на един студент от Швеция и неговата мания"

Всички знаем колко е голяма The Witcher III: The Wild Hunt. Има различни континенти, няколко държави, многобройни блата и десетки острови. Чудовищата дебнат буквално навсякъде, дивеч има в горите, във всяко село ще се намери чиляк, който да ни застави да търсим изчезналата му булка. Всеки един разговор, всяка една среща може да протече по многобройни начини и да ни доведе до различни резултати и вдъхновения. Дали благодарение на дълго обмисляне ще спасим принцесата или чрез погрешно натискане на копчето 1 вместо 2 ще се впуснем в битка с нея, нашите решения оформят света около нас. Това, което искам да кажа, е, че има съдържание за много часове игра.

Test

Но не и 1,800 часа. На 11 Април BrunoTheBold публикува в reddit, че има над 1,700 часа игра. Естествено, това създава голям интерес в The Witcher общността, и разглеждането на коментарите само по себе си е образователна дейност. Журналист от Kotaku се свързва с въпросния Bruno за да го разпита как, аджеба, постигаш такова нещо като смъртен. По време на комуникацията им шведът добавя още 100 часа геймплей.

"Качеството на историята и свободата да играеш по свой собствен начин я различава от много игри и това са ми любимите елементи - начина, по който играта ти дава свобода без това да наранява историята", казва BrunoTheBold. Изглежда човекът има навика да се вглъбява в подобни игри - в мейлите си той споделя, че има над 200 часа с The Witcher 2, 500 с Grand Theft Auto 5 и 600 с Fallout 4. Единствено Skyrim се конкурира с третия Witcher - там Bruno има около 1,500 часа геймплей.

Bruno Printz-Påhlson е студент в Malmo, Швеция, където изучава компютърни науки. Очевидно, по-голямата част от свободното му време минава в играене на The Wild Hunt. Сега, 1,851 часа е малко над 77 денонощия, или над час на ден всеки ден от излизането на играта през май месец 2015 г. Това, което ме учудва, е, че все още не е завършил играта на 100%. Вече години след започването на продължителната сага, Bruno все още преследва няколко постижения, или Achievements, на едно от многобройните преигравания, или playthroughs. Идва логичния въпрос - какво прави този човек, ако не да се опитва да постигне каквото има за постигане? Според комуникацията с Kotaku Printz-Påhlson се забавлява да забележи светлината през листата на дърветата по нов начин, да срещне някоя нова глутница диви кучета, или да се добере до персонаж от играта, с когото не е говорил преди това.

"Най-вече се опитвам да събера всичките ачийвмънти и да открия всякакви странични случки и занимания, например срещи с NPC-та по пътеки, по които не съм се разхождал преди. Направих си NewGame+, но не ми беше толкова забавно, колкото обикновена нова игра. В едно нормално проиграване самото събиране на пари и екипировка е борба, докато в NG+ можеш да си купиш всичко и всички и се чувстваш малко като божество." В момента Bruno се опитва да унищожи всичките гнезда/бърлоги/развъдници на чудовища (Monster Nest, ако някой все още се чуди), нещо, което не е успявал да направи в рамките на едно проиграване, въпреки бруталното количество часове. Аз, Сашо, го направих на първото проиграване, което не ми отне повече от 120 часа. Със DLC-тата. 

"Никога не ми е било главна цел.", отговаря Printz-Påhlson, когато го питат защо не се е опитал да направи всичко в едно проиграване, вместо да го разпръсва между 15. "Исках да играя естествено и да се движа наоколо както ми идва, вместо просто да тичам от задача на задача и постижение на постижение." Любимите му отрязъци от играта са в началото, в меките, но зловещи блата и гори на Velen. Осезаемо вещерската враждебност на околността, безпомощността на жителите, суровата история, която различните задачки разказват - всичко това помага да се потопим изцяло в духа на войната, нищетата и безнадеждността, който цари във Velen. Допълнително, там се разгръща историята за семейството на Барона (The Bloody Baron, многоаспектния тиранин на региона), която е може би една от най-добрите странични истории в The Wild Hunt.

За часовете развлечение помагат и модовете. Bruno използва такъв, който добавя брони (да, смешно звучи) от Witcher 2, един който прави Знаците по-силни, и допълнителни промени по UI-то и HUD-а с цел да изглеждат подобни на тези, показани на E3 2014, като preview на играта. От друга страна, Printz-Påhlson има всичките Grandmaster сетове,  (които, смея да кажа, си е постижение само по себе си, понеже всичките събрани материали за едно преиграване стигнаха само за два сета, а те са 5 - просто трябва огромно количество повтаряне на еднотипни дейности, като например отваряне на разни ковчежета, сандъци, кофи, варели, гардероби, трупове, и какво ли още не), но ползвал единствено Мантикорения, докато другите ръждясвали на вилата в Toussaint.

Думите, които искам да подчертая, са следните: "Винаги правя всичко, което може да се направи, и винаги се връщам обратно към The Witcher 3. Причина за това е, че всяка останала игра се усеща като нещо по-слабо, по-малко, и си мисля, "Защо да играя това, като мога да играя The Wild Hunt?"" Това е стилизиран превод на част от коментар на Bruno в Reddit. 

Реално, Printz-Påhlson просто повтаря вече ясно отъпканите пътеки, познатите гори и победените врагове, които е виждал стотици пъти, и преследва лично удовлетворение. Докато простолюдието преценява графика, звук, динамика на бойната система и други елементи, Bruno играе както би следвало да играе - цялостно впечатление с отношение към детайла, вместо преследване на постижения и 100%-ви изигравания. Ама какво разбирам аз...

Източник: Kotaku

Няма коментари

Напиши коментар