Dying Light: Bad Blood - балет със зомбита и чукове
PC

Dying Light: Bad Blood - балет със зомбита и чукове

Бъдете откривател на оръжия и джаджи, дуелист за чест и правда или екстерминатор на зомбита - турбо Battle Royale с малко паркур и смъртоносни оръжия е новата рецепта за загуба на време от Techland.

Какво представлява играта?

Представете си Battle Royale борба в свят, който е кръстоска между Assassin’s Creed, Black Ops: Zombies и Fortnite. Единствената ви цел е да се евакуирате. Ще ви попречат 3 неща - зомбитата, другите играчи и времето. Разполагате с всевъзможни оръжия, вариращи от френски ключове през лъкове до пистолети и помпи и можете да си служите с гранати, обезболяващи средства и самоделни шокови устройства. Ще се катерите по сгради, ще парирате удари и ще тършувате в багажници на линейки, за да не ви пръснат кофата.

Dying Light: Bad Blood е произведение на Techland - полско студио, познато с Call of Juarez, Dead Island и Dying Light, дори имат и фермерски симулатор. Започват работата си през 1991 като дистрибутори на софтуер, но осъзнават накъде ги влече истнската страст, и от 2000 година насам са на международния гейминг пазар. В момента компанията наброява над 200 души и може да се похвали с над 20 собствени игри за различните геймърски платформи.

Лирично отклонение - Call of Juarez е първото сериозно singleplayer заглавие, което захващам (след Road Rash и стрелянето на патици). Причината за това беше опаковката на новата видеокарта на дядо - дойде с инсталационен диск на въпросната игра (в пликче от бяла хартия с прозрачно лице и лепенка със CD key-a). В тогавашните ми социални кръгове мултито беше по-популярно, но с времето подхванах Dragon Age и Fallout и се влюбих в сингъл заглавията.

Започваме...

Пускам играта. Всичко зарежда бързо, няма дълги интро синематици и за секунди пред носа ми грейва оранжев бутон Play.

Туториал няма. Преди първата игра чрез видеоклип ме запознават с идеята на борбата, в която ще участвам след секунда - кварталът е обладан от зомби вирус, а аз съм един от 12 нещастници, които трябва да се спасят преди падането на нощта. Правителството ще евакуира само един нас и това ще е този, който пръв успее да събере дадено количество генетичен материал от т.нар. “hives” - органични образувания, бълващи зараза и охранявани от зомбита. Казано накратко - бързо убий всичко около теб и тичай към хеликоптера.

Влизам в играта само със знанията, придобити от краткото видео и двете ревюта, които съм прочел. Изчакването на нужния брой играчи в лобито протича на малка карта, създадена да бъде playground - има всевъзможни оръжия, висока сграда и пълната свобода да се трепеш с околните. Размахвайки чукове и коси, осъзнах колко е неприятно да няма туториал - да отваряш менюто за контролите по време мултиплейър игра е стресова ситуация

Още в това стилизирано лоби ме убиха няколко пъти и осъзнах, че ръкопашния бой далеч не е толкова лесен, колкото изглежда. Евентуално се събират 12 души и истинската битка започва. Тогава наистина усетих липсата на туториал.

Вярно, че старите игри често нямаха такъв, но пък те бяха доста, доста по-простички и сложното в тях беше постигането на майсторство над ограничените механики. За мое нещастие в тази игра има много начини да използваш всичко. Разнообразните контроли и различните възможни взаимодействия между тях и многото предмети са трудни за разкриване без външна помощ. Без упътване или поне насочване просто няма как да разбере човек, че ако си във въздуха и задържиш левия бутон и си с оръжие Sledgehammer, изпълняваш специална атака тип shockwave при приземяване. Има как, всъщност - след като те убият три пъти по един и същи начин.

Изводът е следният - ако не анализираш отблизо играта на противниците си, бързо ще се почувстваш силно хандикапнат и ще те обладае познатата сензация “добре, нямам идея какво правят тея пичове и не знам как да разбера”, която пречи на удоволствието от играта.

От друга страна липсата на туториал е интересен опит да накараш масата играчи да се учат един от друг, вместо от елементарни указания и упътвания - по този начин играта на високо ниво става достъпна само за тези, които имат стремежа да се учат. Малко като Fortnite.

Първата ми игра беше силно разочароваща. Разминах се на косъм от смъртта в самото начало по време на спречкване с няколко зомбита. Понеже човек не бива да бяга от проблемите си, се качих на близкия покрив и с поглед към бойното поле се заех да измисля тактика за предстоящата битка. След 1 минута обикаляне се сдобих с оръжие и за около 30 секунди се справих с безмозъчните си противници. Чувствах се вдъхновен от постижението, докато наблизо не се чуха стъпки.

Тъй като бях останал с лоши спомени от конфронтациите в лобито, реших да подходя предпазливо към приближаващия враг. Впуснах се в игра на котка и мишка, която продължи около 2 минути, докато в крайна сметка осъзнах, че вече няма шум от стъпки. Без да срещна когото и да е, се запътих полека към центъра на картата.

Изневиделица ме информираха, че петима от противниците ми са загубили живота си по мистериозни причини. След 10 секунди се споминаха още двама. Преди да осъзная какво се случва излезе съобщението, че някой е събрал нужните за евакуация точки. Затичах към маркера, обозначаващ летателната площадка, защото знаех, че там ще намеря своя противник. За нещастие не бях успял дори да преполовя разстоянието, когато стана ясно, че george5 (примерно) се е евакуирал успешно. Играта приключи, на синематик видях как нощта пада, зомбитата наизлизат и ситуацията става стриктно небиблейска.

Втората игра започнах с по-ясна идея за това, което ме очаква, но още в първата минута ме очистиха.

Третата игра пуснах сам в собствен сървър с цел да се ориентирам малко. Предпазливо и полека успях да унищожа няколко групи безмозъчни същества. За жалост не успях да събера нужните точки за отреденото за целта време, падна нощ и приятелите ми с хеликоптера решиха, че няма смисъл да се опитват да ме спасяват. Останах си самичък - също толкова самичък, колкото е Индиана Джоунс в гробница, пълна със змии. На закриващия синематик се вижда как противно същество се хвърля към празния, недочакал-ме вертолет в полет, но умелият пилот успява да оттърси живата смърт и ме оставя на произвола на съдбата.

Есенцията - бързай или бъди премазан

След време човек започва да се чуди какво е посланието, което Techland са искали да ни предадат - каква е идеята на играта?

Първо и най-осезаемо, бърза и напрегната мултиплейър среда с чувство “който се бави, остава при зомбитата”. Това го има в началото на PUBG - ако не си даваш зор и разглеждаш как се полюшват листата на дърветата, останалите взимат добрата екипировка и за теб остават тигани и лопати.

Второ, безстрашие. Тези 8 зомбита, които се плюнчат и те гледат втренчено, няма да станат по-малко - няма какво да ги чакаш. Колкото повече обикаляш и търсиш оръжия, толкова по-голям е шансът да ти скочи някой хитър противник с миньорски чук на рамената и да ти сплеска главата. Постоянно движение и действие.

Трето, психология. Когато двама играчи се окажат достатъчно близо един спрямо друг, на картата излизат подобаващи маркери. Да, другият е в околност от 20 метра, но къде точно? Ако не успееш да предвидиш поведението на противника ставаш ходеща мишена за този, който знае как да дебне.

Дори и да си сам в сървъра, тиквите и залеза не са приятна комбинация - поне за този, който мисли в перспектива.

Петата ми игра беше с реални противници и се оказа доста вълнуваща. Убих двама още в началото и събрах толкова генетичен материал, че водех всички в сървъра с две нива, но докато се борех с едни особено неприятни зомбита един хитрец ми влезе в гръб и мигновено приключи участието ми в играта. Понеже този хитрец ме унищожи по впечатляващо креативен начин, реших да догледам играта от неговата гледна точка като наблюдател.

Моят убиец очевидно беше отделил дълго време на Bad Blood, защото имаше висока шапка тип “цилиндър” и червено палто, подобно на едновремешните британските армейски униформи. Този човек се придвижваше с невероятна ловкост - скачаше от сграда на сграда (да, паркурът е силно засегната тема в играта) и не губеше по 15 секунди на всеки балкон, за да разгледа околностите - беше запознат с картата и имаше ясна цел при движението.

След няколко минути се оказа лице в лице с единствения друг оцелял. Битката продължи около 45 секунди  - състоеше се от гранати, замразявания, щитове, паркур, скачания от бусове, ритници, и накрая катана през гръбначния стълб. Тъй като и двамата бяха 4-то ниво, победителят от този звезден дуел събра материала на посечения загубеняк и прескочи няколко огради в посока залеза, където го чакаше избавлението от този суров свят - хеликоптер към цивилизацията.

Играта е простичка - не крие особена дълбочина на историята, нито има изгледи да получава постоянни промени в геймплея и бойните полета, за разлика от Fortnite, например. Атмосферата, обаче, е чудесна - действай, и не се помайвай, защото ако си в движение, те изяждат зомбитата. Или ти пръскат кофата, или те запалват, или просто оставаш да нощуваш в заразата - не е оферта. Techland са се справили брилянтно. 

Трейлър:


Геймплей:

Свързани страници

Виж всички
Технологии
Да изпревариш Samsung
Ревю
Sprout - къде е жълъдът?

Няма коментари

Напиши коментар