Need for Speed: Most Wanted - второто ревю
PC

Need for Speed: Most Wanted - второто ревю

Предлагам ви дружно да отправим носталгичен поглед към страховитата истина, че гледането с розови очила към миналото оказва негативен ефект върху настоящето.

Преди седмица-две разгледахме "новата" Most Wanted и между редовете обсъдихме позитивите от пиратството. Сега съм по-скоро в настроение да разгледам носталгията по "златните хитове" на NFS серията.

Most Wanted (2005) е девета под името Need for Speed и същевременно най-продаваната игра от серията Need for Speed. Година преди нея излиза Underground 2, а година след Most Wanted излиза и Carbon. Според много това е златният период на Need for Speed сериите, като главен показател е популярността на игрите. Това не трябва да се бърка с качество, защото много различни фактори допринасят за страхотните постижения на франчайза. По това време автоджигитската култура е в своя апогей заради появата на японски коли на американския пазар, хитовата поредица Fast and Furious и навлизането на електронните забавления като достъпно хоби. 

В днешни времена конкуренцията е прекалено голяма - електронните спортове са много по-доходоносен жанр, а пък малкото останали фенове състезанията с коли са се насочили или към по-социалните игри като GTA или по-реалистичните издания като Forza или Dirt Rally. Допълнително, тогавашните фенове на Fast and Furious вече имат коли и не са толкова зависими от аркадни симулатори.

Събрали сме се обаче с целта да сложим розовите очила и да се потопим в магическия реализъм на вечния ден в Rockport City.

Играта започва с няколко състезания, в които шофираме най-иконичната кола в NFS сериите - неповторимото синьо-сребърно BMW M3 GTR с виещо турбо, което завива като трамвай. Побеждаваме Bull и Ronnie, двамата приближени на Razor - дразнещия антагонист и враг номер 1 на нашия ням и безличен персонаж - и се изправяме срещу черния Mustang на Razor, но заради саботаж от анонимен зложелател колата ни спира да се движи метри преди финиша. Трябва да се отбележи, че при правилно планиране можем да прелетим над финиша въпреки изтичането на маслото от двигателя, но това не променя историята.

Целта на това начало е да ни накара да чувстваме, че купищата състезания, ордите полицаи и стотиците противници, които надвиваме, имат някакво значение и роля в схемата на нещата. Те нямат. Това, което ни кара да продължим, е самото желание да видим какво се случва нататък. Да отключим поредното подобрение за окачването, да пробваме поредната кола, да си сложим най-големия спойлер. Да направим Пунтото всемогъщо, недостижимо и да задминаваме сополивия McLaren на Bull сякаш ни е дал предимство на знак стоп.

Съпротивата, която ни оказват пазителите на реда, ни създава впечатление, че в бюджета на Rockport City няма училища, паркове, пенсионери и каквито и да е инициативи на общината. Полицията разполага със средства, с които може да закупи армията на България, и единствената цел на министъра на вътрешните работи е да приключи наглите състезания с коли по улиците на иначе безлюдния град. Купища животи, коли, хеликоптери и Кросовци се хвърлят в безкрайната битка с автоджигитите, които избягват последиците от залавянето си с простата клавишна комбинация Alt +F4. Може да намерите паралели между животът на един полицай в Most Wanted и митът за Сизиф и това прави тази игра прекрасна - всеки може да открие нещо за себе си, защото е елементарна и необременена от алчността, която е отровила модерните AAA студиа.

Кои са откачените, безсмислени и изцяло нелепи игри, кои ви карат да изпадате в доволна носталгия? 

Свързани страници

Виж всички

Няма коментари

Напиши коментар