Assassin's Creed IV: Black Flag - Едно Ревю
Ревю

Assassin's Creed IV: Black Flag - Едно Ревю

Нека се гмурнем в плитките, но кристалноясни води на най-добрата игра от поредицата.


Гледката от апартамента в Бургас.

Ще ви разкажа за часовете, прекарани в управление на пъргав кораб по смъртоносни карибски вълни, бягайки от кръвожадни ловци на глави. После за приключенията ми из Карибските острови - измежду които отстрелване на игуани по безлюдни купища пясък насред океана и грабеж на захар от алчни робовладелци. Всичко това често приключва с игра на шашки, по карибски. Разбира се, говорим за виртуална реалност на една игра от Ubisoft, а именно: Assassin’s Creed IV: Black Flag.


Накратко, в поредицата Assassin’s Creed се разказва за борбата между асасините (assassin - индивид, който се занимава с убийството на важни личности поради религиозни или политически причини) и темпларите (templar - тамплиер, орден в редовете на кръстоносците). Фабулата се върти около стремежа на темпларите да завладеят света и превантивната дейност на асасините. Поредицата има и образователен елемент, тъй като реални исторически лица и събития са преплетени с една въображаема реалност и вселена, произведение на писателите на играта, за постигане на творчески ефект и ангажираност на публиката.


Екшънът (прекрасна дума) постоянно дебне иззад острова.


Инсталирам играта поради изгарящото вътрешно желание да поцъкам малко Assassin’s Creed. Може би и понеже е безплатна в Uplay - платформа, подобна на Steam, ама на Ubisoft. Ако трябва да съпоставя Uplay и Steam, разликите са следните: Uplay трябва да бъде подтикната да ъпдейтва игрите, и е на Ubisoft, но пък игрите са системно по-евтини - точно обратните твърдения важат за Steam. Решим ли се на версия от Steam, трябва да включим и двете платформи - Steam и Uplay -  за да играем. Случи ли се копието ни да е от Uplay, Steam не ни е нужен.  Ако това обяснение ви е объркало - съжалявам. Накратко - през UPlay е по-леко за компютъра и портфейла, ама нямаме Steam achievements. Мултиплейърът е общ за двете платформи.


Така, включвам играта, и всичко започва прекрасно - познатото лого, познатите скокове в сено с нереална точност, водопади, пиратски сандъци напред и назад, и тюркоазеносин хоризонт в далечината. Хронологично - корабокрушение, убийство, карта, упътваща към съкровище, и един глуповат, но амбициозен търговец по-късно, сме на кораб за Насау (Nassau, настоящата столица на Бахамите) - център и рай на нелегални дейности, където намираме една трупа цветущи съзаклятници - и започва нашето пътешествие към учреждаването на независима пиратска държава, която да бъде закрилник, убежище, мечта, идеал, бъдеще.
Колкото и смахнато да звучи фабулата, играта е исторически издържана. Според разработчиците е фактологично сверявана с различни външни източници, измежду които две книги, именувани A General History of the Pyrates (1724) и The Republic of Pirates (2008). В чест на стила на по-старата, всяко съществително име в субтитрите на играта е с главна буква, като в немския език. Дори авторът на едната от книгите е канен да помага на писателите и артистите с креативната работа. В играта се появяват различни исторически фигури - Benjamin Hornigold, Jack Rackham, Anne Bonny, Charles Vane, и Edward Thatch - сиреч Blackbeard. Резултат от тези фактори е присъствието на  засилен реализъм, и някак си по-емоционално въздействие.

 

huj
Този, противно на външния си вид, е от "добрите".


Assassin’s Creed IV: Black Flag се заражда под идеята за пиратска игра. Създателите целят да представят периодa от края на Златната ера на пиратите по правдоподобен начин, което означава забежка от добре познатите дървени протези за разни крайници, ръждясалите куки, слузестите кракени, фаталния скорбут. От друга страна прехласването по пиратския елемент често ни води далеч от останалите Assassin’s Creed тематики. Ако не се впуснем в някоя от главните мисии, лесно можем да забравим в игра от кое заглавие се намираме. Това, обаче, не пречи на историята изобщо - моралните избори на героите са обосновани, техните цели недвусмислени, и речта и емоциите на главния герои не се чувстват прекалено чужди.


Последен залп от страничните оръдия потапя последния британски галеон. Докато насочвам корабът си Jackdaw (чавка или гарга, в превод на български) към горящия скелет на моя противник, помощник-капитанът с вик ме предупреждава за приближаването на rogue wave (вълна с необичайна големина и сила за контекстните условия). Тъй като въпросната “измамна вълна” ще унищожи моят Jackdaw ако го  застигне странично, завъртам кораба с нос към величествената вълна. В потискащо очакване виковете на моряците секват. В слушалките ми кънтят единствено гръмотевици. Нашият плавателен съд мъченически покорява водната планина, и стремглаво се насочва далеч от бурята. Натискам Tab, отварям картата на околните водни пространства, и се телепортирам до Насау. Продавам плячкосаното от битката, възобновявам запасите от различни видове гюлета, и се насочвам към местния бар за малко шашки.

 


Патлаците са два, но враговете са четворно повече.


Налични са множество странични мисии под формата на договори за убийства, суми пари за кражба в куриери с неведоми мотиви, ковчежета с богатства, разпръснати из света. Като метод за разкриване на сушата се използват познатите viewpoints (гледни точки - да, буквалните преводи рядко постигат целта си) - висока кула, дърво, знаме, или каквото и да е. Във водата, обаче, за да разкрием част от картата, трябва да превземем форта, под чието владение водното пространство се намира. Това е съпътствано с морска битка и сблъсък на суша, който приключва със смъртта на командира на постройката. Веднъж под опеката на пиратите, фортът се превръща в приятелско пристанище, където можем да поправим кораба си и да получим странични мисии под формата на задачки от местен жител.


За мен възможностите за развитие на героя (или каквото управляваме) в една игра са много важни. Било то външен вид, възможности, качества, стил на битка, говорене, мислене - всяка възможност за творческа промяна от страна на играещия носи бонус точки. В Black Flag присъстват множество опции за модификация, за жалост повечето чисто козметични. Елементите, които променят стила на игра, са малко на брой и се отключват чрез прогрес в историята. Останалата част на ъпгрейдите (upgrade - подобряване чрез добавяне или промяна) увеличават броя на точките живот, броя на пистолетите, броя на гюлетата, броя на оръдията… В крайна сметка се залага на количество срещу качество. Дали това е печеливша стратегия? Маркс и Енгелс могат да отговорят на този въпрос.


Страхът от дълбокото се събужда.


Сухата теория настрана, суровините, нужни за измайсторяването на множеството ъпгрейди и аутфити (подобрения и облекла, добре) в крафтинг системата, са много. Ако поискате да си ушиете всички дрешки, ще се впуснете в нещотърсаческо приключение, в което ще се сблъскате с пъргави игуани, агресивни китове, потайни бели акули, и доста пътуване. Както в много open world игри, преследването на 100% изиграване добавя една своеобразна история без думи, която ни подарява странното удоволствие от постигането на ненужното.


Скачам от жицата, покосявам испанския командир, предварително белязан в жълто. Сам съм си го белязал, все пак съм потомък на античен род асасини. Мисията изпълнена, магически получавам 1000 реала, и отново съм просто човечец с качулка, разхождащ се из крайбрежното градче. Минавам през търговеца на оръжия, купувам си поредния комплект мечове, и се отправям към пристанището. След четвърт минута сме се устремили към залеза, с изпънати платна. Движим се срещу вятъра, но това няма значение. Какво има пред нас? Само разработчиците знаят.
 


Добре, че има fast travel, че хоризонтът все не успявам да го стигна.

  • Niku
    Niku
    Браво, Главузамазов! Сашо Куката! Истинското ревю на поколенията!
показване на 1 от 1 Коментар