Играе ми се нещо инди, vol. 4
Ревю

Играе ми се нещо инди, vol. 4

Как в плашещото да намерим красивото, в самотата - щастието, дори в простотията - гениалното.

Според едни, но не и според останалите, е сложно да се открие нещо там, където няма нищо. Ако вярваме на безвремието, след един или друг момент ще си променим мнението, тъй че защо въобще бихме се занимавали да вършим нещо продуктивно, като ползата е единствено временна? Ще заключа посланието от този параграф по следния начин: Ако сте отворили някоя статия, по-добре да я дочетете.

Subnautica
2018 | Unknown Worlds

В зависимост от отношенията ви с дълбоките води и гмурканията из тях, Subnautica може да е релаксиращо преживяване за дух и настроение или ужасяващо изпитание за психика и съзнание - но, както се казва, life is what you make it.
Дори и да се носим из бездните без survival mode включен, така че да не ни се налага да лишаваме рибки от свободата им, за да ги ядем, тъмните местенца са достатъчно клаустрофобични - да не говорим за безшумните зверове, дебнещи по рифовете.
Subnautica е едновременно напрегната история за преживяване в непознат свят и приказка за приключенец на пътешествие до чудна локация с цел запознаване с (и изяждане на) местните пъстри жители.

Gone Home
2013 | Fullbright

Видеоигрите често са обвързани с активно разрушаване, съграждане, надпреварване и сравняване, но не винаги. Заглавията, които са спокойни, медитативни и като цяло предразполагащи към заспиване (шегувам се), рядко са на мода, но по времето на Gone Home са хит - за това и играта се радва на сравнителна популярност. Успехът на заглавието се крие в начина, по който историята се рисува пред очите ни - вместо да ни води за ръката като във филм, тя ни кара да търсим нещата, които бихме могли да разберем, и да взаимодействаме с тях. Кара ни да се замислим за нещата, които наблюдаваме, и дори няма да ни даде отговорите в последствие - но от това зависи дали ще напреднем в действието. В момента има много “симулатори на разходки”, но Gone Home се отличава заради искреността на историята.

Crypt of the Necrodancer
2015 | Brace Yourself Games

Името е прекрасно, защото ви кара да се замислите. Какво точно би представлявал един “necrodancer”? Танцува с мъртвите? Танцува като мъртъв? Танцува, за да умъртви, или пък точно обратното? 
Едно е сигурно - за да е успешен, трябва да е в ритъм с песента. А когато песента е прекрасна, танците ще са поне поносими.
Мога да приключа тук с ревюто на тая игра, но няма.
Описанието на Crypt of the Necrodancer на английски език гласи следното: “A hardcore rhythm-based roguelike game.” Аз не успях да осъзная смисъла на тези думи дори след като ми го обясниха на български, но беше достатъчно да ме запали. Накратко, управляваме герой из поредица от dungeon-и, събирайки оръжия и други предмети, за да умъртвим някой бос. Това е roguelike секцията. 
Особеното на играта е, че всичките действия и движения се извършват на цикли, а циклите са в синхрон с ритъма на музиката. Сетивният фийдбек, който получаваме в процес на игра, е просто невероятен - пиксели, подскачащи в ритъма на увлекателна електронна музика, съпроводени най-често от движение с глава надолу и нагоре в опит да се хване ритъма на саундтрака - резултатът е тотално влизане във филма, иначе казано филмиране.

Ако ви харесва този формат за ревюта - много се радвам. Ако искате да прочетете за друг жанр игри, погледнати по този начин, например RPG или RTS, споделете с нас в коментарите. 
 

Няма коментари

Напиши коментар