Играе ми се нещо инди, vol. 1
Ревю

Играе ми се нещо инди, vol. 1

Три от най-добрите инди игри, до които можем да се доберем в момента

Понякога на човек му писва да цъка закостенелите CS:GO и LoL и се обръща към често презираните дълбини на инди игричките. Предполагам много от вас ще си кажат “Аз да не съм луд да си купувам някаква шитня с безинтересна графика и фалшив геймплей, дето прилича на игра от ‘90-те, брат”, а аз ще си замълча.

Предстои ви да прочетете за три от най-готините инди заглавия, на които можем да се насладим в момента. Информацията е главно от PCGamer

Into the Breach
2018 | Subset Games

Походовите игри често въобще не обръщат внимание на реалния времевия ресурс - врагове, които се бавят безкрайно, цели ходове, в които нищо не се случва, анимации, които се движат със скоростта на спринт през крем супа. Into the Breach не ти губи времето, което е удачно, тъй като е за пътуване във времето.

В бъдещето огромни буболечки изникват от земята и унищожават света, и единствената надежда са пилоти на бойни роботи, които идват от още по-далечното бъдеще да спасяват каквото има за спасяване. Като групичка от трима пилоти в машинки (които биха били страшни играчки) имате задача да спасите човечеството. За свое огромно щастие можем да виждаме намеренията на буболечките за следващия ход, и с тази информация можем да се спасяваме от удари, да спасяваме цивилни от поражения, и да оставяме насекомите да се бият сами. Битките са един специален танц на смъртта между роботчета и хлебарки, оркестриран от кодиране и човешка намеса.

В Roguelite заглавието, удобно раздробено на малки хапки, действието се събира в четвърт час на карта, или минаване на цялата игра за час-два. Картите са малки, мисиите са кратки, и възможността за преиграване е голяма. Ако разполагаме с няколко часа, спокойно можем да се хвърлим в едно минало, да спасим човечеството, и с любимия пилот да се хвърлим към следващото предизвикателство.

Enter the Gungeon
2016 | Dodge Roll

Играта представлява аркаден roguelite, занимаващ се с отстрелването на патрони с патрони. С други думи, враговете са амуниции. Като един от четирите лесноразличими герои, ще се търкаляте, ще избягвате удари, ще ритате мебели, и най-вече ще унищожавате патрони с патрони. Има стотици различни оръжия, разпростриращи се от лък и стрели до оръдие, изстрелващо ПЧЕЛИ.

Enter the Gungeon, освен че има прекрасно име, съществува в пренаситения жанр на инди игрите - всяка седмица излизат по едно-две заглавия, които пораждат интерес. Това, което я прави специална, е, че докато основните елементи са в прекрасен баланс (стрелба, движение, само по себе си внушителното количество оръжия и предмети), играта остава брилянтно проста. Други аркадни заглавия от сферата като Flinthook и Rogue Legacy опитват да направят roguelike жанра простичък и същевременно привлекателен, и въпреки качествения резултат, действието е малко повтарящо се - същите стаи, просто под различна ред. В случая на Enter the Gungeon това не се усеща заради тоновете различни оръжия.

Важно е да се добави, че съществува оръжие, което изстрелва оръжия, които изстрелват патрони.

Frostpunk
2018 | 11 Bit Studios

Странно е в игра да планираш и строиш град, който накрая ще изоставиш, понеже играта просто не те оставя да видиш как ще издържи на вечността. Странно е също така да си проектираш градчето по перфектен начин, след което жителите му да те изгонят заради нещо, случило се далеч от покрайнините на града. Фактът, че Frostpunk прави нещата по странен начин, е една от причините да е толкова готина.

Frostpunk е красива и мрачна - коктейл от борба за оцеляване и менажиране на кризи, който те хвърля пред тежки и понякога невъобразими дилеми, докато се опитваш единствено да простроиш убежище за човечеството от враждебния, драстично изстудял свят. Целта е жителите ти да не са единствено сити и стоплени, ами и обнадеждени - а това хич не е лесно, като само бъдещето изглежда по-тежко от настоящето. Докато от една страна строиш, събираш ресурси и се защитаваш срещу ужасите на студа, във вътрешността на селището се поражда нуждата от желязната ръка на закона, която както може да спасява животи, така може и да ограничи свободата на притежателите им по неприятни начини. Рядко сме в положение на спокойствие и увереност, и рядко взимаме избор, който няма да ни накара да се съмняваме в преценката си скоро след това.

Ако имате какво да добавите - коментирайте. Ако искате ревю на друга игра - коментирайте. Ако нещо не ви изнася - пак коментирайте. Очаквайте списъче с други 3 игри скоро.

Източник: PCGamer

Няма коментари

Напиши коментар
Tags