Играе ми се нещо инди, vol. 3
Ревю

Играе ми се нещо инди, vol. 3

Кое е произведение на изкуството, кое е отбиване на номера, и кое е изгъзица?

И отново сме тук с издание на Player's DIgest под формата на кратко ревю на 3 инди игрички, които са може би ъндърграунд, може би интересни, и може би малко дебилни (особено едната). Дерзайте.

Divinity: Original Sin 2
2017 | Larian Studios

Купища разработчици са наметнали (некро)мантиите в опит да вдъхнат живот на отдавна погребаните кости на изометричните RPG-та (изометричен - специфична гледна точка, която ни позволява да гледаме трите измерения в еднакъв мащаб, прим. Diablo, букв. с еднаква дължина). Малко от възкръсналите антики, макар и облечени в нови, модерни дрехи, са достойни за възхищение от страна на играчите, които не са си сложили ретроцайсите за +1 носталгия.

Divinity: Original Sin 2 е едно от тези заглавия, които просто успяват да нацелят всичко толкова добре, че звучи всякаш описваш цялата игра, като всъщност се опитваш да отбележиш добрите ѝ страни. Larian Studios градят върху традиционалната структура на тичкане по картата с фантазни подбуди, като добавят умения колкото да напълнят няколко sidebar-а, странични куестове, които са коренно различни от главната мисия, но все пак имат значение, и задълбочаване на героите като в AAA RPG заглавие. Всеки един член на групата си има собствени терзания и проблеми, и дори могат да заменят вашия главен герой, в случай че умре. Дори могат да поемат щафетата в разговори с NPC-та, което добавя един сложен аспект към roleplaying-а.

Играта предлага прекрасна история, интригуващи куестове и самостоятелни герои, които се комбинират в близо 100 часа геймплей. Светът е възмутително отворен - отговорът на въпроса “А дали мога да направя това?” е почти винаги “Много ясно”, и с помощта на quicksave - quickload наистина си правим каквото ни скимне - да усмъртим някое NPC, да влезем там, където не сме желани, или просто да прескочим стената пред нас, вместо да решаваме поставения пъзел. Смело начинание от страна на Larian Studios, което се оказва и успешно.


Добре де, може и да не изглежда ТОЧНО така.

Devil Daggers
2016 | Sorath

Едно ниво, шуутър от първо лице. Враговете са черепи, летящи змии, дракони и други избягали от клипче на хеви-метъл трак създания. Devil Daggers взима бързината и движението от Quake и ги концентрира в едноминутен екшън, по-наситен от Абсент, подправен с огньове, експлозии, отрова и смърт.

Ако това не ви впечатлява, ще споделя с вас най-интересното ревю на въпросната игра на страницата й в Steam. За контекст, играта приключва ако ни удари каквото и да е. Всеки следващ рунд ни изправя срещу повече и повече врагове. Арената, върху която се разиграва “сагата”, е равна и няма препятствия. Средностатистически, хората имат по 2 до 5 часа геймплей. Масово споделят, че самата битка продължава 40 секунди до минута. Сега вече идва време за въпросното ревю.

Човекът има 95 игрални часа. Това си е постижение за сингълплейър игра само по себе си. Започва като казва, че най-накрая е стигнал 500 секунди, и чувствал, че е време да излее чувствата си. (Контекст: за две години и 4,200 ревюта, 140 души са успели да издържат 500 секунди на арената.) Играта е описана като неподправен катарзис, способен да ни изтика отвъд познатите граници на търпение, отчаяние и щастие.

Steamworld Dig 2
2017 | Image & Form


Сигурен съм, че някой си спомня небезизвестната Motherload от Miniclip - платформър, в който управляваме миньорска машина, събирайки ценни метали от земята. Тези ценни метали продаваме на повърхността и със средствата си подобряваме машината. После пак. И пак. И… пак.

Е, в Steamworld Dig 2 идеята е същата, просто от всичко има по повече, и играта е по-..задълбочена. Докато подобряваме миньорските си пособия, минавайки от кирка през пневматичен чук до кука и парен гранатомет, развиваме нови начини за използване на наличините уреди и за достигане на нови територии.

Прекрасното на тази игра е, че ни разрешава да се движим изцяло по собствен ритъм. Новите начини за използване на стари предмети се раждат благодарение на смел подход, който пък произлиза от прекараното време в играта. Каквото и да правиш, накъдето и да се движиш, всяка стъпка те носи напред, по-близо до голямото богатство.
 

Това бяха 3 кратки ревюта, 3то издание, писано за около 3 часа. Пожелавам ви приятен ден и дълбоки екзистенциални просветления.

Източник: PCGamer

Няма коментари

Напиши коментар