Играе ми се нещо инди, vol. 2
Ревю

Играе ми се нещо инди, vol. 2

Още няколко заглавия, с които да забравим за задълженията си

Ако сте пропуснали миналото издание на тази рубрика, голяма работа. Ако ви се играе нещо, което да е различно от Assassin's Creed: Origins или The Witcher 3: The Wild Hunt (колкото и да е сложно да се откъснем от тях), четете надолу.

Списъкът е взет от PCGamer и заглавията в него са най-добрите Indie игри, достъпни в момента.

 

Don’t Starve / Don’t Starve Together
2013 / 2016 | Klei

Играта ви хвърля в история стил Edward Gorey, където най-вероятно ще бъдете разпарчетосани от глутница бесни кучета или просто ще умрете от глад зимъска, опитвайки се да разберете как работи нетипичната екосистема на играта. Наименованието на произведението предупреждава, но все пак тези опасности са налице - докато не успеете да научите колко са важни стадата добитък и битките с Краля Прасе.

После ще изживеете всичко това отново, с приятелите си.

Следвайки Don’t Starve, игрите за оцеляване изпълниха сървърите си с отчаяни глупци, размахващи юмруци по околната флора и фауна и най-вече по самите себе си. Don’t Starve Together направи мултиплейър сървайвъл игрите далеч по-интересни. Разбира се, можеш да я играеш в съревнование с друг човек, но кооперативния режим учи на много повече - как да съградите едно общо огнище и да се изправите непоклатими пред лицето на злокобния бос, след което да отпразнувате победата си с паметник на площада пред огнището.

Celeste
2018 | Matt Makes Games

Celeste е труден 2D платформър с 16-битова ретро графика. Този тип игри са една бая многобройна група, и често е трудно да се различат една от друга. Какво прави точно тази специална, тогава?

На първо място, темпото й е различно от на други нарочно трудни платформъри като Super Meat Boy и N++. Студиото Matt Makes Games са се погрижили всеки да може да превърти играта, вместо единствено професионални спийдрънъри. Трудностите се налагат внимателно и полека, като внимават да не ни отчаят напълно. Допълнително, дори и героинята Маделин да не притежава най-изобретателния набор от способности (може да се хваща за определени стени и да се стрелка из пространството), действията са точни и плавни. Нетипично за повечето платформъри, историята всъщност съществува, и ни кара да ни пука за успеха на нашата героиня.

Може би това, което издига играта толкова високо, е качеството й да ни потопи в атмосферата на играта. Причина за това е вниманието, отделено не само към битките с босовете, ами и към отделните нива, представляващи пъзели, препятствия и пречки - катерейки се по планината Celeste, се чувстваме част от света. Накратко, рядко се случва да попаднем на платформър, който да допадне на публика извън тесния кръг на хардкор маниаците.

Rain World
2017 | Videocult

Ако подходите към Rain World по грешния начин, ще го намразите. Първо, много прилича на платформър, ама не е. Второ, първите час-два игра внушават чувство на слаба игра - управлението е малко калпаво, понеже не са интуитивни като в повечето 2D игри. Цялата игра се върти около научаването на разни неща именно чрез опит, а тук поговорката “от опит глава не боли” не важи.

Веднъж като се озовем отвъд враждебното начало, Rain World се оказва произведение на изкуството. Играем като странно същество, подобно на арктическа катерица, наречено slugcat, което се бори за оцеляването си едно стъпало над дъното на хранителната верига. Трябва да се борим с опасностите в един брутален и ужасяващо счупен отворен свят, който просто не зачита нашето съществуване. Това е едно от най-напрегнатите 2D заглавия някога, и атмосферата, която създава, е неповторима. Играта е трудна по начало - има добавени опционални настройки, които я правят поносима, но това се движи точно срещу духа й. Rain World унищожава всякаква излюзия на контрол, която бихме развили - и това не е защото е нечестна или е с лош дизайн, ами просто защото не й пука за нас.
 

Отново, ако имате нещо да кажете, не мълчете, ами споделете.

Източник: PCGamer

Няма коментари

Напиши коментар