Facebook отдавна ни хакна
Култура

Facebook отдавна ни хакна

Проблемът, който пренебрегваме.

Дефиницията за компютърното хакване казва, че хакерът е човекът, който без разрешение прониква в чужд компютър или мрежа. Идеята зад такъв достъп е да промени функциите на системата или нейната защита, за да постигне цел, различна от първоначалната на системата.

На 28 септември, Facebook обяви, че над 50 млн. от потребителите на платформата са жертва на хакерска атака, която се е възползвала от няколко бъга, свързани с една от нейните функции - “View As”. Пробивът обаче се случва няколко дни по-рано или поне това знаят/твърдят от компанията. В резултат, близо 100 млн. потребители са разлогнати от платформата като превантивна мярка срещу хакерите. От Facebook уверяват, че няма пряка заплаха за потребителите и че работят с разследващите служби над случая, за да открият виновника. 

Заплаха обаче има. Социалната мрежа е една от най-големите бази от данни, съдържаща освен всичко друго, нашата лична информация. Нашата и на още 2 милиарда души. Ако платформата беше държава, тя щеше да е най-населената на Земята - с почти 2 пъти повече жители от Китай. По-населена от континент дори. За сравнение Европа е около 700 млн. души. Това дава на компанията огромна сила, но и огромна отговорност.

Интересното е, че ние самите даваме на Facebook тази информация съвсем безплатно. И, ако първоначално при своето основаване през 2004, тогавашният TheFacebook е бил по-скоро виртуален телефонен указател, съдържащ само имена и начин за контакт, то днес социалната мрежа знае много повече. Вероятно знае повече за нас от самите нас. 

Замислете се, при регистрация какви данни и разрешения давате на Facebook? Давате своите имена, електронна поща, често телефонен номер. След това давате разрешение, чрез приемането на общите правила, социалната мрежа да използва вашите данни за подобряване на престоя ви в нея. А в последствие? В последствие вие излагате целия си личен живот на показ в нея. Добавяте своето семейство, своите приятели, започвате да общувате, започвате да харесвате любимите си страници, да следите любимите си личности. Споделяте важни за вас моменти - дипломиране, първа работа, годеж, годишнина, всичко! 

За да улесните процеса на споделяне и общуване, давате на Facebook достъп и до вашите устройства. Сваляте едноименната апликация, Messenger, Instagram. Започвате да правите сторита и да документирате все по-голяма част от своето ежедневие. А спомняте ли си преди това какви разрешения дадохте на апликацията? Достъп до контакти, камера, микрофон, локация? Но не ви притесни, нали? 

Драги читателю, Facebook отдавна те хакна. Дори, ако си един от хипстърите, които не ползват социалната мрежа, Facebook отдавна те хакна. В моментът, в който един от твоите приятели започна да я ползва, мрежата разбра за твоето съществуване. Да, знае по-малко, но знае, че познаваш даден човек, твоето име и номер. Достатъчно за една класическа “Ало измама”, нали? 

За активни потребители е по-зле. Информацията, която компанията събира … или по-скоро, ние безцеремонно даваме, бива запазена, обработена, анализирана, сортирана и използвана (бих казал даже продадена). Рекламите, които се появяват във фийда, в чата или между сторитата. Мда, някой рекламодател някъде е платил, за да стигне тази реклама до строго определена група от хора. Група от хора на точно определени години, живеещи на точно определено място, с точно определени хобита или изпитващи точно определени нужди. Ако живеете в голям град, почти сигурно в обедната си почивка сте виждали реклама на пицарията близо до вас. Или пък сте виждали реклами за кейс за точно вашия модел телефон.

Има едно казване в маркетинг средите, че ако нещо е безплатно за теб, то ти си продукта. Facebook знае за вас почти всичко, което един хакер би искал да узнае. Но, когато се регистраме за мрежата, не го правим с такава идея. Нашата цел, а и целта на социалната мрежа, е да свързва хората. Това, което се случва, обаче е друго. Прилича малко на дефиницията, която поставих в началото. 

Но споменах и за отговорността, която носи компанията. Отговорност към над 2 млрд. души. Възможно и разумно ли е всъщност за частна компания да има такава отговорност и сила? Компания, която явно не може да предпази дори и малка част от своите потребители, някакви си 100 млн. или 5%. В същото време е в центъра на огромни политически скандали, свързани с манипулиране на общественото мнение в САЩ по време на изборите за президент, във Великобритания по време на референдума за Брекзит, говори се и за намеси в Турция и Русия.

Проблемът е огромен. Аз съм един от потърпевшите на атаката от 28 септември. Костваше ми само едно логване. Но не се притеснявам от това. Не се притеснявам какво група хакери в източна Азия, най-вероятно, ще научат от това за мен. Информацията ще е недостатъчна за нещо сериозно. Повече ме е страх за пробивите в сигурността, за които не разбираме, а може би дори и Facebook не знае. Или за възможността за манипулиране на информацията, която достига до мен чрез мрежата. 

Логично би било да се замисля дали не е време да изтрия своя профил. Но колко голяма част от проблема решавам така - не знам. Факт е, че е трудно да изтриеш своята дигитална следа, особено пък от Facebook, който е свързан с толкова много сайтове и апликации. Друг въпрос е и че няма гаранция дали всичко за мен ще бъде изтрито от сървърите. От друга страна е и зависимостта от мрежата. Дали като средство за комуникация при едни или като средство за задоволяване на нарцистични потребности у други.

Абе… Facebook ме хакна!

Няма коментари

Напиши коментар