Ще убие ли ЕС интернета в Европа?
Култура

Ще убие ли ЕС интернета в Европа?

Заплашени ли сме от цензура и следене от предложения закон за авторското право на ЕС?

Проблемът е сериозен и да призная и аз не бях особено запознат с него до миналата седмица. Факт е, че по една или друга причина, медиите не отразяват адекватно нещо, което има силата изцяло да промени интернета, какъвто го познаваме в момента. Реално, под заплаха са и те, самите медии, както и множество бизнеси, сред които гиганти като Google, Facebook, Youtube и други.

След като веднъж се провали юни месец, миналата седмица ЕС одобри директивата на второ четене, което означава, че сме се запътили към официално гласуване идния януари. Ако се чудите кой и как представя България по този въпрос, прилагам и снимка на вотовете на нашите европредставители, откъдето преобладава подкрепа. Това ме накара да проуча по-внимателно за какво иде реч в предложението и да запозная и вас с евентуалните големи промени.

Първият ми досег до информация за този нов закон дойде под формата на meme (тези смешните колажи/картинки в нета, познати още като “мемета”, “миймчета”, знаете ги, сигурен съм). Шегата беше, че ЕС ще ги забрани, а законът беше наречен “убиецът на мемета”. И реално шегата се получаваше, защото тогава трудно човек би си помислил, че нещо толкова абсурдно, ще бъде прокарано точно от ЕС. Обаче ето - предстои финално гласуване през януари 2019. И тук изникват спомени: как уж Брекзит нямаше да се случи, Тръмп нямаше шанс да стане президент, ама каква стана тя?

Спомняте ли си протестите и шума около АКТА преди около 5-6 години? Законът даваше възможност на носителите на права да изискат от интернет доставчиците предоставяне на информация за своите потребители, за които се предполага, че погазват интелектуалната собственост. Като информацията трябва да бъде достатъчна, за да може те да бъдат идентифицирани. Породиха се съмнения за следене, цензура и нарушаване на човешки права и свободата на интернета. Разбира се, това е супер обща формулировка и преразказ, но в случая става на въпрос за много сходен закон.

В основата си тази директива за авторското право има за цел да предпази авторите на съдържание, разбира се. Идеята е да се намали разликата между тяхната печалба и тази на онлайн платформите. Главните методи за това са представени във все по-известните вече Акт 11 и Акт 13 от закона. Първият дава възможност на авторите (и техните издатели) пълни авторски права над техните публикации, представени чрез други интернет платформи, но по-конкретно новинарски агрегатори като Google. Вторият пък има за цел да задължи хостовете на съдържание да вземат ефективни и адекватни мерки срещу неговото неправомерно разпространение. На база това, те вече са познати като “данък линк” и “меме бан”.


В детайли Акт 11 разширява вече съществуващия закон, като дава директно право и защита на авторите над тяхно съдържание, публикувано от издатели. Идеята е да се насърчи съвместната работа по между им, тъй като към настоящия момент, авторите са тези, които сами трябва да си търсят правата. Използването на чужд текст все още остава законно за академични и научни нужди, но не и за медии. Идеята е, че новинарски агрегатори, като например Google, се възползват от препратки към работата на създателите за лична изгода, намалявайки директния трафик на собствените им сайтове и евентуалната им печалба.

Акт 11 по същество дава право на издатели и техните автори да се споразумяват с онлайн разпространители за справедлива такса, за използването на части от оригиналния текст или възможността за предоставянето на линк към него. Тук обаче, законът и неговата трактовка стават мътни и сложни.

Реално крайният потребител не е заплашен директно, но ще пострада най-много индиректно. Съвсем законно си остава изпращането на новина на приятел или нейното споделяне на стената Ви във Facebook. Да, обаче, незаконно става за Facebook, който в случая се явява платформата разпространител на новината, да я … разпространява. Причината е, че това става под формата на „снипет“ или иначе казано, част от оригиналния текст се разкрива на чужда платформа, в случая социалната мрежа. Законът обаче, не казва нищо за използването на хиперлинкове, които би трябвало да останат законни.


Акт 13 е не по-малко интересен. Както казах вече, той таргетира неправомерното разпространение на съдържание. Обект на закона реално става всяка платформа, която има бутон “Добавяне”.  Под защита попадат текст, снимка и видео, или общо взето всичко, което към момента споделяме в мрежата.

Отново не крайния потребител е обвиняем, а платформата, в случай, че реално позволи на потребителя да сподели подобно съдържание. Представете си, че да кажем, пиян  блъсне своя автомобил BMW , и от цялата ситуация BMW излязат виновните, че са позволили това да се случи. Това би принудило компанията да вкара най-вероятно дрегер в колата, за да се защити от бъдещи подобни случаи.

За да се борят с Акт 13, онлайн платформите, ще бъдат принудени също да се предпазят по сходен начин, като например добият лицензи за всички защитени от авторско право материали, които потенциални биха били споделени чрез тях. Това реално е всичко. Замислете се колко непосилно е това. Нито Netflix и HBO могат да лицензират всеки филм или сериал, нито Spotify и Apple Music могат да лицензират всяка песен. Какво остава за останалите?

В такъв случай остава единствено възможността просто такова съдържание да не бъде разпространявано и изтривано своевременно от платформите. Това, на свой ред, изисква нуждата от имплементирането на филтри и ботове, които да сканират каченото съдържание, защото, повярвайте ми, никоя от споменатите дотук компании, няма да наеме 50 или 100 човека, които да го преглеждат. Да не говорим, че 50-100 ще са малко.

Това събужда няколко притеснения. Реално и за Google, и за Facebook вече има разработени подобни ботове, които обхождат съдържанието, но те ще трябва да бъдат доразработени. И, ако приемем, че евентуално тези две компании могат и биха инвестирали, какво остава за по-малките бизнеси? Остава също и въпроса колко точни ще бъдат тези филтри, а отговорът - не достатъчно. Не една или две снимки на котки ще бъдат объркани с Гарфийлд или Grumpy Cat, не една или две Хелоуин снимки ще бъдат объркани със Спайдърмен и Жената чудо. Трудно ще се намира и границата за справедливо ползване. По своята същност за пример, меметата би трябвало да са законни, но така дефиниран и представен, законът задължава платформите да ги банват, за да се защитят.

Едно важно уточнение. Има притеснение, че вашият доставчик на интернет също ще бъде принуден да следи вашето поведение и съдържание в интернет. В текста на закона няма такова задължение. Дори обратното, активното следене от страна на доставчиците противоречи на друг акт от закона. Остава обаче, възможността, специфични термини и страници, например, да бъдат филтрирани от страна на доставчиците.

Какво ще се случи, ако законът бъде приет е сложно за отговор. Но веднага давам пример със сходен закон в Испания и ще си помогна с изводите от там. На 1-ви Януари 2015 година в Мадрид се прие закон, който трябваше да задължи Google да плаща на местните новинарски сайтове за всеки клик направен от новинарски им агрегатор Google News към конкретните сайтове. Идентична идея с тази на Акт 11 от ЕС. По този начин страната искаше да предпази своите медии, че и да им гарантира допълнителни средства. Как мислите, че реагираха от Google? Ами просто спряха да показват новини от Испания на своята платформа. Резултатът: локалните медии не спечелиха допълнително финансиране, загубиха трафик, а потребителите пък не можеха да се възползват от удобството на Google News.

Та, ако приемем, че ЕС приеме законът януари месец 2019 година, най-вероятно нещата ще се повторят. Най-лесно и вероятно изгодно и за Facebook, и за Google, и всяка друга платформа за споделяне, би било просто да наложи гео-блокиране на страните от съюза. Да, ще отчетат загуби, но алтернативата за инвестиране във филтри и ботове за следене на съдържанието ще е скъпо и съпроводено с многобройни законови главоблъсканици. Възможен е и някакъв хибриден вариант, разбира се.

Една фраза, често свързвана с английския писател Самуел Джонсън, а именно, че “пътят към ада е осеян с добри намерения” много добре описва ситуацията. Е, разбира се, не идва края на света, поне не и заради ЕС и актовете. Идеята зад директивата е добра, но не това е начина. Трудно мога да се сетя за ситуация, при която от цялата тази работа, авторите на съдържание ще спечелят. По-вероятен е сценарии, при който някои от големите компании, например от Холивуд, ще спечелят. Но примерът от Испания е красноречив. В края ще има само губещи, като най-големите губещи, ще бъдат крайните потребители.

показване на 1 от 1 Коментар