Защо празнуваме 1 ноември
Култура

Защо празнуваме 1 ноември

Денят на народните будители е официален празник на Република България. Но защо го празнуваме?

Днес е първи ноември - денят на народните будители! Ден, в който отдаваме почит на нашите просветители, книжовници и борците за национално освобождение. Ден, в който почитаме хората, съхранили духовните ценности на нашата нация през вековете.


Кога възниква празникът?

За първи път празникът се чества през 1909 година в Пловдив, като преди това на 1 ноември се е празнувал денят на Свети Иван Рилски - всепризнатия патрон на българското будителство.

През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски, внася предложението за отбелязване на 1 ноември като празник на народните будители. От 1 ноември 1923 г., с указ на цар Борис III, денят е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи:

„Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“

През 1945 г. празникът е забранен, но на 28 октомври 1992г. честването му се възобновява със Закона за допълнение на Кодекса на труда. Тогава датата 1 ноември се обявява официално Ден на народните будители и е неприсъствен ден за всички учебни заведения в България.


Кой са нашите будители?

Тук ще изброим малка част от будителите, които честваме на днешния ден

Свети Иван Рилски

Считан за най-великия български светец и отшелник, небесен закрилник и покровител на българския народ. Патрон и основател на Рилския манастир, патрон на българските будители.

Паисий Хилендарски

Български народен будител и духовник, автор на „История славянобългарска“. Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ карат много учени да го сочат за основоположник на Българското възраждане.

Софроний Врачански

Български духовник, врачански епископ, народен будител и пръв последовател на делото на Паисий Хилендарски. Автор е на сборника „Неделник“ – първата печатна книга на новобългарски език.

Неофит Рилски

Български монах, учител и художник. Една от водещите фигури в българското просветно движение през първата половина на XIX век, той е определян от известния българист Константин Иречек като „патриарх на българските учители и книжовници“.

Георги Раковски

Български революционер и възрожденец. Основоположник на организираната националнореволюционна борба за освобождаването на България, революционен демократ, публицист, журналист, историк и етнограф.

Васил Левски

Български национален герой. Идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО). Известен е и като Апостола на свободата, заради организирането и разработването на революционна мрежа за освобождаване на България от османско владичество. Пътува из страната и създава частни революционни комитети, които да подготвят обща революция. Бори се за чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедание.

Христо Ботев

Една от именитите фигури в българската революционна дейност, литература и публицистика. Може би най-тачената и обичана личност от историята ни след Васил Левски. Поет и бунтовник, ревностен пазител на националните идеи, той оставя трайна следа в предосвобожденската история на България.

Иван Вазов

Български поет, писател и драматург, наричан често „патриархa на българската литература“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България. Академик на Българската академия на науките и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 г. до 30 януари 1899 г.

Любен Каравелов

Български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф; национален герой, поборник за освобождението на България от Османска власт. Допринася за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет (БРЦК).

Добри Войников

Български възрожденски учител, драматург, общественик и журналист, музикален и театрален деец. Той е основоположник на българския театър, пръв български режисьор и автор на театрални пиеси. Най-известна сред тях е „Криворазбраната цивилизация“ от 1871 г., която е смятана за най-добрата българска комедия до началото на 20 век.

Петър Берон

Български лекар, стопански и просветен деец и дарител. Учен-енциклопедист, педагог, философ и естественик. Автор на Рибния буквар (1824) – първия български буквар.


Това, разбира се, са малка част от българските просветители, книжовници, революционери и свети будители.

Към този списък е редно да добавим и хората, които са ни научили да четем, да пишем и да почитаме историята ни - именно нашите учители.


Как празнуваме Денят на народните будители?

Според мен празнуване не е точната дума. По-удачно е да кажем честваме и почитаме. Ден, в който да си припомним тези ярки фигури и да почетем паметта им. Ден, в който да благодарим на нашите учители и всеки, който ни е просветил - с урок, съвет, препоръка.

За първи ноември с екипа на HaveFun TV обсъдихме кои са творбите от български автори, които са останали с нас във времето. Ето ги и тях:


UNLNovember

Бих поставила на първо място “Моята молитва” от Христо Ботев. След това “По жицата” на Йордан Йовков, всичко от Борис Христов. А най-ярък спомен като дете имам от “Хитър Петър”.


Glavusanov

Осъдени души от Димитър Димов

За мен тази книга остава като дестилирана, емоционална версия на "Тютюн". Въпреки че развитието на действието е в Испания, показва ясно и актуално отношение към убеждения, религия и любов. По класически начин се разглежда значимостта на индивида в съдбата на света - какви приоритети трябва да си поставим на желанията, здравето, идеологиите ни, къде е границата между безмозъчно преследване и осъзната борба.

Физика на тъгата от Георги Господинов

Като съвременна творба, този чуден роман предлага чувствен поглед към фолклорни разбирания и народопсихология с нужното чувство за хумор. Интересен мъжки анализ на уязвимата личност на човек с мечти, надежди, спомени и его, който търси обективната истина, която, сама по себе си, е недостижима - стриктно от житейска гледна точка.

Ако мога едно нещо да предложа, то ще е да се чете каквото и да е.


Myth

Крадецът на Праскови от Емилиян Станев

Като болярин и възпитаник на СОУ "Емилиян Станев", повестта ме връща назад във времето в един град, който както обичам да казвам - в каквото и да се спънеш е история. Свободата и щастието са едни от основните теми и наистина са оставили един хубав спомен в моето съзнание. Най-вече заради описанието на Търново по онова време.

Време разделно от Антон Дончев

Сюжетът на романа ни изпраща в далечната 1668г. някъде в Родопите, като основна тема е силата на един народ да се опълчи на терора и желанието да запази ценностната си система. И все пак смятам, че след прочит всеки един ще намери по нещо за себе си, за да оцени точно тези хора, които са се борили за желаната свобода.

Хайка за вълци от Ивайло Петров

По мое мнение в едно изречение, Хайка за вълци е един от най-добрите български романи, който те хвърля в една пропаст от емоции. Вълкът живее във всеки един от нас, въпрос на характер е колкото ще му дадем да изплува на повърхността. Ако съдим от романа, когато това се случи следва омраза, мъст и убийства.

Нарочно избрах точно тези творби, защото всяка една от тях има и екранизирана версия. Съветвам ви ако нямате времето и възможността да ги прочетете, поне да изгледате филмите.


Miffzy

Потомка от Елисавета Багряна

Харесвам цялостното творчество на Багряна. Тя е сред първите жени, които се появяват на българската литературна сцена.

За тази статия избирам стихотворението “Потомка” от стихосбирката „Вечната и святата”. Творбата засяга темата за себепознанието и изследването на рода - нещо, което не е материално или подкрепено със сухи факти. За Багряна това се крие в духа и нравите на предците - неща, които можем да изживеем със сетивата и чувствата си.

В един есенен ден по шосето от Павел Вежинов

Това е произведение, което прочитам поне веднъж годишно и всеки път намирам нещо ново. Смятам, че мога да предам есенцията на разказа със следния цитат от него:

“Всъщност всеки земен човек, какъвто и да е той, тайно в себе си вярва в чудеса… И едва сега разбрах ясно къде се крие причината. То е, защото не може да се примири със смъртта…”

На Изток от Запада на Мирослав Пенков

България сега, преди, след. Човешки истории, изпълнени с радост, болка, любов, разочарование, копнежи. Чисто човешки истории. Истории, които показват, че всъщност сме повече еднакви, отколкото различни. След прочитането на всяка една от 8-те истории ще останете с една сладка горчивина у себе си.

“Не вярвам тоя ден да е валяло, но в спомените си виждам вятър и облаци, и дъжд, от оня тихия, студения, дето пада, загубиш ли някой близък на сърцето”


Пожелаваме ви един светъл празник и ще се радваме ако споделите с нас в коментарите - кои са вашите любими български автори?

Свързани страници

Виж всички
Постижения
Три медала за астрономите ни в Шри Ланка
Кино
Драми, трилъри и хоръри на килограм
Еспорт
Майкъл Джордан инвестира в Team Liquid

2 Коментара

Напиши коментар
  • Almost
    Almost
    Прекрасна публикация. За мен лично Чудомир е майстора на късия разказ. Бих добавил още Йовков, Петя Дубарова(любимата ми поетеса), Вапцаров .. Съвременна българска литература не чета много, защото не съм попадал на нещо стойностно. И все пак caribiana( която знаем само от публикациите в интернет), Ивелина Никова, която пише уникално..
  • JoSeKi
    JoSeKi
    Супер яка статия! бих добавил: Петко Славейков - МАЛЪК ПЕНЧО Пенчо бре, чети! Пенчо не чете. Пенчо, работи! Пенчо пак не ще. Пенча го мързи, гледа да лежи, ходи, та се май, търси да играй. Време се мина, Пенчо порасна, иска да яде, няма откъде. ...
показване на 2 от 2 Коментара