5 неща, които са се променили в космонавтиката
Любопитно

5 неща, които са се променили в космонавтиката

Преди близо 60 години малко хора са имали представа как ще изпратим човек в космоса, с опция за завръщане - какво се е променило?

На 12 април 1961 Юрий Гагарин е първият човек, който преживява полет в космоса, поне в модерни времена (тук можете да чуете неговия глас по време на излитане - казва нещо сродно на "Потеглихме!"). Неговият полет трае 108 минути - напредъкът, който се бележи с товa постижение, е безпрецедентен. Човечеството се отправя към нови хоризонти, фигуративно говорейки.

До днес това продължава - хора стъпват на луната, цялата станция обикаля родната ни планета, мечтаем си за жилища на Марс. Промените, които сме преживяли във връзка с космическото пътуване са много - и далеч не са единствено в полето на технологията.

Политика

Гагарин се превръща в герой на Съветския съюз. Неговото постижение е възпято - разбира се, то не е единствено негово - то е на народа. Фактът, че първият човек в космоса е съветски поданик, е силно политическо послание - блясък в очите на капиталистите. Освен че става тема на разговор за целия свят, това е недвусмислен намек за технологичната и, най-вече, военната мощ на Съюза.

В продължение на години е пазен в тайна детайлът, че при приземяване Гагарин е трябвало да се изстреля от капсулата и да разчита на парашут за оживяване. Заради ограничения в тежестта на летателния апарат оборудване за приземяване не е имало и никой не е знаел точно какво ще се случи с капсулата след приземяване. Технически, първият успешен полет в космоса не е бил "успешен" от край до край.

Сега САЩ и Русия работят заедно постоянно. Тренировки, полети, технология, дори летателни площадки - тук не може да се говори за политическа борба. Интересно е, че площадката, от която Гагарин излита - Байконурския космодрум - се използва и сега.

Двигателна мощ

Ракетата на Гагарин е трябвало да произвежда тяга за скорост от 27 359 километра в час, за да може да се движи в орбита около Земята. На английски - orbital speed. За изпращането на астронавти до луната, Saturn V се е нуждаел от скорост, по-висока от 40 270 километра в час. Тази скорост се нарича escape velocity и показва нещо много важно за космически пътувания - това е скоростта, която едно тяло трябва да притежава, за да се отправи надалеч извън орбитата на планетата Земя. За да придобием някаква перспектива - Сатурн 5 е била по-висока от Статуята на свободата и е произвеждала повече енергия от 85 язовира Хуувър. Един язовир Хуувър има капацитет от около 2000 мегавата. Най-голямата атомна електроцентрала в САЩ, Palo Verde, има три реактора и работи за около 3,983 мегавата. Сатурн 5, по данни на National Geographic, е произвеждала енергия колкото 128 атомни реактора. Това, или в математиката не ме бива.

Удобство

Гагарин е хвърчал из пространството в огромна метална топка и е бил далеч от възможността да я управлява. Тъй като полетът е бил сравнително кратък, храна и други удобства са били силно ограничени - с дълбоко убеждение ще кажа "липсващи". Все пак, никой не се е интересувал от удобство в онези времена - проблемите са били на съвсем друг фронт и удобството е било единствено пречка.

На Космическата станция има специални спални помещения, фитнес, дори подобие на кухня. Поради ограничения, поставени от липсата на гравитация и рециклирането на водата, спазването на лична хигиена е видоизменено - летците използват ограничено количество течности и разчитат на "washcloths", да не кажа парцали, напоени със сапун. Гагарин безспорно би се впечатлил от една разходка из днешните летателни апарати.

Космическа медицина

Докато тогавашните учени са се чудели дали летците ще могат да преглъщат храна в условия на безтегловност, сега се разглеждат въпроси за загуба на костна маса и излагане на радиация. Още по времето на Гагарин, негов колега - Герман Титов, е бил четвъртият човек в космоса. Един от експериментите, които е трябвало да проведе, е било именно храненето. Друг проблем, свързан с неговата личност, е и силното гадене, което той е изпитвал. Днес се смята за обичайно сред летящи в космоса индивиди - и се нарича space adaptation syndrome, или синдром на привикване с космоса, или космически адаптационен синдром, или пространствено свикване на синдромите, кой знае.

Сегашните изследвания са фокусирани върху ефектите на продължителния престой в космоса. Някои астронавти се реят повече от година в орбита около Земята, и признаци на деградация в човешкото тяло могат да се забележат след първата седмица, прекарана далеч от познатата земна гравитация.

Комерсиализация

Тогава е било не-библейско да пътуваш в космоса (Хрушчов обявява в своя реч, че Гагарин е полетял в космоса, но Господ не е видял), докато сега е дори рутина. До 2010 е било възможно, с помощта на големи количества пари, да се озовете на борда на руски летателен апарат в космоса. През 2013 цената на билет за космическо пътуване с Virgin Galactic е била 200 000 щатски долара.

Освен за туризъм, летенето в космоса се използва и за други филантропни дейности - комуникация, изследвания и други авантюри, способни да донесат печалба. Разгл. Elon Musk

Едно е сигурно - гледката е красива. Въпреки опитите ни да променим лика на родното си кълбо, естетическата стойност на това да гледаш планетата Земя от такова разстояние, че да изглежда голяма колкото средностатистическата люлинска диня, е неоспоримо. Можете да прочетете за разговорите на Гагарин с тогавашния "Хюстън".

Според главния историк на NASA любимото място на екипа на Космическата станция е куполът с гледка към Земята. Били вкарали колело за упражнения вътре и дори някой често си седял там, подрънквайки на китара.

Имам въпрос към вас - каква е разликата между космонавта и астронавта?

Няма коментари

Напиши коментар